Местна инициативна група
Белене - Никопол


Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони - Европа
инвестира в селските райони
ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2014 - 2020 г.
Местна инициативна група Белене - Никопол
copyright © 2016

Община
БЕЛЕНЕ
Община
НИКОПОЛ
карта
карта
ЗЕЛЕН КАЛКУЛАТОР
Back
Next

Община Белене
Географско положение, граници, големина

     Общината е разположена в североизточната част на област Плевен. С площта си от 285,046 km2 заема 9-то място сред 11-те общините на областта, което съставлява 6,13% от територията на областта. Границите са следните:

    
на изток - община Свищов, област Велико Търново;
  
  на юг - община Левски;
   
на запад - община Никопол;
   
на север - Румъния.

Релеф, води

     Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията изцяло попада в Средната Дунавска равнина. На север, покрай река Дунав се простира западната част на обширната Свищовско-Беленска низина, която обхваща около 120 km2 от територията на общината. Тук, на брега на река Дунав при 530-тия километър е и най-ниската точка на общината - 19 m н.в. Останалата част от общината е заета от хълмистите югоизточни части на Никополското плато. Югозападно от село Кулина вода, на границата с община Никопол се намира най-високата точка на община Белене - Санадиновски връх 255 m н.в. В пределите на общината попада изцяло най-големия български остров в река Дунав - Белене (41,1 km2).

     В пределите на общината попада част от десния бряг на река Дунав от 560 до 582 km (километрите се броят от устието на реката). От Никополското плато водят началото си малки и къси реки и дерета, течащи на североизток и изток, водите на които в Свищовско-Беленската низина се разделят на множество напоителни канали за напояване на земеделските земи.

Климат

     Районът попада в централната част на Средния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, в умерено-континенталната климатична подобласт от Европейско-континенталната климатична област. Зимата тук е една от най-студените за условията на България, а лятото твърде горещо. Обичайният ход на времето през десетилетието 2000 г. - 2009 г. съществено се различава от сезонните промени в миналото (до 70-те години на миналия век). Пролетта започва рязко изведнъж, с високи понякога температури от средата на месец март и към месец май се установява типично лятно време. През различните години лятото върви от дъждовно начало, влажно и променливо време по средата и сухо, горещо и ветровито време към края (август и септември). Поради климатичните промени на планетата засягащи всички територии, често се случват и горещи и сухи лета с много малко валежи (2003 г.) последващи от години с много и проливни дъждове (2004, 2005). Тенденцията е да се запазва това редуване на сухи и дъждовни години. Хладното есенно време започва към средата на октомври, като се наблюдава удължаване на есента до средата на месец декември.Мъгли започват да се появяват още в края на септември, а първите есенни слани се образуват в началото на м. ноември. Типични зимни снеговалежи започват вече много късно, най-рано в края на декември или дори чак през януари. Истинските зимни студове са от порядъка на минус 10, минус 14 - 15 ºС, в изключително студени зими (2012) до минус 25-26ºС .